Уролитиаза (бъбречно-каменна болест)

Хипократ (460-370 г. пр.н.е.) дава първото подробно описание на симптомите на заболяването, включително и на бъбречната колика. От друга страна в известната Хипократова клетва той твърдо заявява, че няма да оперира човек, който страда от камъни, а ще остави това на лечителите, извършващи тази дейност. Тези думи останали и до днес през вековете служат като предупреждение към лекарите за рисковете от хирургичното лечение на уролитиазата.

 

Видове камъни в бъбреците

 

1. Калциева литиаза (калциеви оксалати и фосфати) - най-често срещаната форма (при около 80 % от пациентите). Тя е характерна за всички възрасти, включително и за младите хора.
Причини за образуването им: дехидратацията, повишен прием на Витамин D, някои заболявания (хиперпаратиреоидизъм), медикаменти, хранителен режим богат на оксалати и др.

2. Уратна литиаза (урати) - това са конкрементите, съставени от пикочна киселина и представляват 5-10 % от всички случаи. Характерното за тях е, че са рентгеново негативни.
Причини за образуването им: увеличен прием на пурини, белтъци, алкохол. Хиперурикозурията благоприятства образуването на пикочно-киселинни конкременти и съдейства за агрегацията на кристали от калциев оксалат. В тези случаи конкрементите са смесени.

3. Магнезиево-амониев фосфат (струвити) - 10-15 % от случаите.
Причини за образуването им – бактериални инфекции, които водят до алкализиране на урината и покачване на концентрацията на амониевите йони. Бактериите допълнително служат като органично ядро, върху което се отлагат кристалите и конкрементът нараства.

4. Цистинови конкременти – цистинурията е наследствено заболяване, при което е налице дефект в механизма на реабсорбцията на амино-киселините Цистеин, Орнитин, Лизин и Аргинин в бъбреците. Това от своя страна води до повишаване на тяхната концентрация в урината и благоприятства образуването на цистиновите конкременти.

 

Оперативни методи:

1. Екстракорпорална литотрипсия (извънтелесното разбиване на камъни) е най-разпространеният метод за лечение на конкременти в бъбреците и уретерите. Приблизително 90 % от тях се лекуват чрез този метод. Той се препоръчва като първа стъпка за лечение на конкременти с размери по-малки от 2.5 см. При този метод се използват ударни (шокови) вълни, произведени извън тялото. Вълните се фокусират върху конкремента, който абсорбира пренесената от тях енергия и се раздробява на ситни песъчинки. В последствие те се елиминират с урината.
2. Лазерно разбиване. При този метод се използва лазерна енергия, която директно раздробява конкремента. Тя трябва да има директен контакт с камъка. При лазерното разбиване на конкрементите се използват специални уреди (уретероскопи). С тях се прониква в уретера през пикочния мехур до камъка.
3. Перкутанна нефролитотомия. Този метод се използва при много големи камъни в бъбрека. При него се прави малка дупка на кожата в областта на хълбока, през която със специален уред (нефроскоп) се прониква директно в бъбрека. Това позволява директен контакт с камъка, който едновремено се разбива и песъчинките се изсмукват навън през нефроскопа. Раздробяването на конкремента се извършва чрез лазерна, ултразвукова енергия или механично и е много ефективно. В края на манипулацията в легенчето на бъбрека се поставя тръбичка – перкутанна нефростома. Тя осигурява дренаж на урината и елиминиране на остатъчни песъчинки или съсиреци.

Статистически данни – в световен мащаб

• Всяка година около 0.1–0.4% от населението на Западния свят боледува от уролитиаза.
• Съотношение – мъже : жени – 3:1
• Възраст: между 20 и 50 години
• Първи епизоди след 50 годишна възраст – много рядко
• Уролитиаза с инфекции – по-често срещана при жените
• Честотата на уролитиазата има връзка с индекса на телесна маса
• Рецидиви при липса на подходяща профилактика

- 15 % от хората в рамките още на 1-вата година
- 40 % от хората в рамките на 3 години
- 50 % от хората в рамките на 10 години

 

Превенция

1. Хранителен режим

• ограничен прием на млечни продукти (калций) – до 800 – 1000 мг дневно.
• ограничен прием на сол – 3 до 5 г на ден.
• ограничен прием на месо, риба (животински протеини) – до 150 г дневно.
• ограничен прием на шоколад, какао, лешници, бадеми, спанак, киселец, смокини и други богати на оксалати храни.
• ограничен прием на храни, спомагащи образуването на пикочна киселина – колбаси, карантия, дивеч, някои видове риба (херинга, тон, пъстърва, аншоа).
• прием на алкална вода, богата на бикарбонати - при склонност от образуване на уратни камъни.

2. Увеличен прием на течности и повишаване на диурезата.
Европейската асоциация по урология изисква поддържане на високи нива на диуреза 2-2,5 л /ден, като една от основните мерки за предотвратяване образуването на конкременти.

 

Препарата ФИТОЛИЗИН извършва комплексна грижа срещу уролитиазата и нейните рецидиви. Намира се под три различни форми:

1. Фитолизин капсули

• хранителна добавка
• 7 билки (магданоз, хвощ, пирей, листа на бреза, златна пръчица, девесил, пача трева)
• диуретично и антибактериално действие

2. Фитолизин джуниър сироп

• хранителна добавка
• за деца над 3 години
• с вкус на горски плодове
• eкстракт от червена боровинка, коприва, витамин B6 и B12
• диуретично и антибактериално действие

3. Фитолизин перорална паста

• за профилактика и лечение на уролитиаза
• за възрастни над 18 год.
• за лечение на инфекции на пикочопроводните пътища
• съществуват клинични доказателства за ефективност.
• лекарствен продукт без лекарско предписание

Фитолизин паста съдържа:
9 билки: корени магданоз, семена сминдух, стръкове пача трева, коренища пълзящ пирей, листа бяла бреза, стръкове полски хвощ, корени девисил, стръкове златна пръчица, люспи лук.
4 етерични масла: мускатна салвия, лютива мента, сладък портокал, бял бор.

Фитолизин паста – действие на активните съставки:

• Увеличава дневната диуреза средно с 0,5 литра.
• Подпомага изхвърлянето на песъчинки и камъни с по-малки размери.
• Намалява концентрацията на калциевия оксалат.
• Предотвратява кристализацията на минералните образувания в урината.
• Разтваря част от камъните в бъбреците.
• Има противовъзпалително и антибактериално действие.

Проф. Д-р Димитър Младенов, дмн Клиника по урология, УМБАЛ “Александровска” Медицински университет, София