Метаболитен синдром

Метаболитният синдром е едно от най-често срещаните заболявания на обменните процеси. Съвременните статистики са изключително тревожни, тъй като един на всеки пет американци, страда от болестта (около 25% от населението), а разпространението й в световен мащаб значително нараства. Тенденциозно възможността за развитието му, се увеличава с възрастта. Синдромът представлява съвкупност от нарушения,водещи до патологични изменения,които при едновременна изява, увеличават многократно ( до 30 пъти) риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания и диабет - "бичът" на 21 век.

Заболяването е комбинация от наднормено тегло и други болестни заболявания на метаболизма, известно и като синдром на инсулиновата резистентност, тъй като е пряко свързано с нечувствителността на клетките към хормона инсулин, отделян от структури на задстомашната жлеза. Инсулинът понижава нивото на кръвната захар в кръвта и активира анаболитните процеси - процесите на синтез. При определени състояния или под въздействието на някои фактори, тъканите понижават чувствителността си към хормона, в резултат на което, усвояването на глюкоза в мускулните клетки намалява.В отговор на това натрупаната в черния дроб, под формата на гликоген, глюкоза се освобождава в кръвта. Складираните в мастната тъкан триглицериди се хидролизират, при което в кръвния поток се включват значително количество мастни киселини. Вследствие на тези процеси, нивото на кръвната захар значително се покачва, състояние известно като хипергликемия. Компенсаторно организмът започва да отделя по-големи количества инсулин (хиперинсулинемия), за регулиране на количеството й. С течението на времето, секреторната функция на панкреаса отслабва, настъпват промени в структурата на жлезата и се раввива диабет, най-често от 2-ри тип. Заболяването е опасно, тъй като уврежда по-голямата част от системите в организма. Причинява ретинопатия - увреждане на ретината, глаукома (повишено вътреочно налягане) ,изменения в стените на кръвоносните съдове, ускороявайки развитието на атеросклероза, уврежда нервите, причинява множество бъбречни нарушения (диабетна нефропатия), обикновено последвани от бъбречна недостатъчност и смърт.

В момента има два сходни метода за диагностициране на метаболитния синдром, прилагани от Международната диабетна федерация и Националната прогрома за образование на холестерола. В основата стои определяне на индекса на телесната маса и количеството подкожни мазнини. Особено показателна е обиколката на талията, като се имат предвид и конкретни стойности, зависещи от етническата принадлежност.

Съгласно критериите на световната здравна организация, при наличие дори на един от факторите - нарушен глюкозен толеранс, нарушена кръвна захар на гладно, инсулинова резистентност, затлъстяване,хипертония, метаболитният синдром може да е налице или предхождащ фактор за развитие на тежки заболявания. Доказано е, че затлъстяването в горните отдели на тялото и особено в коремната област, предразполага към диабет, атеросклероза, подагра и камъни. Въпреки това, точният механизъм на развитие на болестта не е напълно изяснен. Към основните фактори спадат : наднорменото тегло, фамилна обремененост, хормонални нарушения (например синдромът на поликистозните яйчници при жените), липса на физическа активност, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, прием на храни, съдържащи голямо количество мазнини. Един експеримент с плъхове, които са били подложени на диета, включваща високо съдържание на захароза, е бил предложен като модел за развитие на метаболитен синдром. Захарозата повишава нивото на триглицеридите в кръвта, което предизвиква образуване на висцерална мастна тъкан (разположена в дълбоките слоеве и обграждаща органите), при което настъпва инсулинова резистентност. При увеличаване на мастната тъкан се увеличава и броят на клетките на имунната система, които имат отношение към възпалителните процеси.

Последните изследвания отдават и голямо значение на стреса като първостепенна причина. Смята се, че продължителният стрес може да бъде основната причина за метаболитния синдром, тъй като нарушава хормоналния баланс на хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос. Следствие е повишаване нивото на кортизола,което води до повишаване на нивата на глюкоза и инсулин, които причиняват инсулин-медиирани ефекти върху мастната тъкан.В крайна сметка, това стимулира образуването на висцералната мастна тъкан, настъпва дислипидемия (нарушения в мастната обмяна) и хипертония с директен ефект върху костите, което води до остеопороза. Дисфункцията на хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос може да обясни докладвания риск от покачване на абдоминалното затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2 и инсулт. Психосоциалният стрес също е свързан с болести на сърцето.Разпространението на метаболитния синдром при пациенти с коронарна болест на сърцето е 50%, при пациенти с преждевременна коронарна болест на сърцето - 37%, особено при жените. С подходяща рехабилитация и промени в начина на живот (хранене, физическа активност, редуциране на телесното тегло), разпространението на синдрома може да бъде намалено.

Липодистрофията също е свързана с метаболитния синдром. Характеризира се с намаляване или увеличаване на подкожната мастна тъкан, в различни части на тялото. Може да бъде вродена или придобити (например, свързана с ХИВ липодистрофия при пациенти, лекувани с антиретровирусна терапия) Някои форми на липодистрофия могат да доведат до тежка инсулинова резистентност и много от компонентите на метаболитния синдром.Има нови открития по отношение на ревматичните заболявания, които свързват псориазисът и псориатичният артрит със синдрома. Различни стратегии са били предложени, за да се предотврати развитието на метаболитния синдром. Те включват повишена физическа активност (като например ходене 30 минути всеки ден) и здравословна, нискокалорична диета. Въпреки това, някои проучвания сочат, че тези потенциално полезни мерки са ефективни само при едно малцинство от хора. Международната работна група посочва, че интервенциите на обществено-политическо ниво са необходими за намаляване развитието на болестта в популациите.

Изследване от 2007 г. на 2375 мъже над 20 години показва, че дневният прием на едно кисело мляко или еквивалентни млечни продукти намалява над 50% риска от метаболитен синдром.

Изграждането на хранителни навици при малките, подтикването към спорт и здравословен начин на живот, са единствената профилактика на заболяването, което определя сериозен контрол от страна на родителите върху хранителния режим на подрастващите. Ограничавайки риска от метаболитен синдром, можем да предпазим себе си и децата си от множество заболявания, застрашаващи живота и здравето ни.

С любезното съдействие на www.zdravoslovnobg.org